Не съм затворен кръг

Поезията на Вутимски представлява изключително явление, което не може да бъде пренебрегнато нито в историческия контекст на неговата епоха, нито поради индивидуалността му. Творческото му присъствие се отличава с особености, които не могат да бъдат обяснени само чрез биография или връзки с творчеството на "прокълнатите" поети. Болката и ексцентричността са две ключови характеристики, описващи позицията му в българската литература. Вутимски е живял без шансове и надежда, страдайки от своята уникалност и неспособност да се адаптира към заобикалящия го свят; животът му е бил изпълнен с крайна бедност и самота, близо до пределите на възможното - но духовно той не е преживявал оскъдност. (Едвин Сугарев)