Дяволиада

Въпреки че най-известният образ на дявола, създаден от Михаил Булгаков, е Воланд от неговия шедьовър „Майстора и Маргарита“, темата за злите сили се появява в произведенията му много преди това.

„Дяволиада“ включва три сатирични текста на писателя, написани между 1923 и 1925 година. Те са ярък пример за увлечението на Булгаков към фантастиката и умението му да разобличава абсурдите в Русия чрез своето перо.

Разказът „Дяволиада“ следва чиновника Коротков, който внезапно бива освободен от работа в Главната централна база за кибритени материали. Той търси новия директор, отговорен за уволнението си. Обаче пътуването през лабиринтите на съветската бюрокрация става все по-сюрреалистично и води до усещането за истински кошмар.

Историята в „Кучешко сърце“ проследява бездомното куче Буби, което не подозира нищо лошо, докато попада под грижите на професор Преображенски. То претърпява трансформация в човек. Въпреки тревогите на професора относно действията му, новият човек Полиграф Полиграфович Бубев е приет с радост от новия съветски ред.

„Фаталните яйца“ разказва историята на изключителния зоолог Персиков. Той открива невероятен лъч, който увеличава размерите и репродуктивността на живите организми. Междувременно обаче мистериозна чума унищожава всички кокошки в съветските републики.