За буквите

В българската история няма по-влиятелни личности от Кирил и Методий, които са оказали значително влияние върху развитието на съвременната славянска общност. Още от техните времена до днес ние почитаме тяхното наследство. През IX век Българската църква обявява първоучителите за светци, а през X век установява две важни дати: 14 февруари - деня на смъртта на Кирил и 6 април - деня на смъртта на Методий. В XIII век българската църква заменя датата 6 април с 11 / 24 май, която постепенно се утвърджава като празник в чест на двамата братя.

След завладяването на България от Османската империя културата на народа е подложена на опустошение чрез избиване на интелигенцията и унищожаване на книжовността. Особено остро този процес протича през XVIII век, когато управлението над българската национална църква преминава в ръцете на гръцките духовници след корупционни практики. Преди появата на Паисий Хилендарски, народът рискува да загуби своето национално самосъзнание напълно. Тогава възниква въпросът: Как след четиристотин години тежко робство интересът към нашите първоучители се възроди?

За пръв път в новото време празникът посветен на просветата е отбелязан в Пловдив, където учителят Йоаким Груев организира тържество в архиерейското училище "Св. Св. Кирил и Методий" през 1855 г., определяйки тази дата като повод за честване именно поради откритие в старинен богословник.

Възстановяването паметта за българските първоучители носи предимно емоционален заряд, целящ да пробуди самосъзнанието у народа относно неговата история и култура без да провокира недоволството от османските власти. То не произтича от строг научен анализ за приноса им към писмеността; вместо това се основава главно върху запазени легенди достъпни по онова време за образованите българи. Така култът към свети братята става част от идентичността ни днес, проявяваща се чрез химни, стихотворения и романи написани от известни творци или организиране празненства вдъхновени от тези произведения – факт който заслужава признание! Този процес играе ключова роля във възраждането не само духа но и културния живот у нас.

Но когато сега опитваме да реконструираме историята посредством логически подход основан върху факти получаваме различна картина спрямо емоционалната представа която сме изградили досега. Проучвайки данните стигаме до заключения извън поклонението към Кирил и Методий; те представят делото им не просто като създатели na азбуките а повече като архитекти nа Първата масова образователна система сред българи und славяни — което никак не намалява стойността nа труда им.
Д-р Николай Иванов Колев