Внимавай, преди да се родиш

Единадесетата поетична творба на авторката, в която тя засяга лични истини, обикновено прикривани или мълчаливо премълчавани. В 112 страници тя открито споделя: „аз съм песимистка. черногледа. самотна. угнетена...”, след което продължава с размишленията си относно „единственото възможно земно щастие – радостта от скръбта по света”. Тя прави пауза с „в месоядното цвете за двама” и изчаква тялото си да се успокои с думите: “пу, ти гониш, кадифена траурна пеперудо”, сякаш отправя призив не само към себе си да каже „спри, литературо”...

Текстът е изпълнен с теми като мрак, мъдрост, смърт, бръмбари и весела самота сред цветя осветени от различни слънца.

Този словесен моноспектакъл е структуриран в седем концептуални глави и не би трябвало да учудва онези, които знаят как К. Апостолова също така пише пиеси и театрални произведения.