Съчинения в пет тома Т.1: На острова на блажените

Под редакцията на чл.-кор. проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев, в книгата "Сън за щастие", "Епически песни" и "На острова на блажените".

Пенчо Славейков е сред най-сложните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX до началото на XX век. И досега не се приема еднозначно като важна фигура с ключова роля в развитието на българския литературен процес след Освобождението, вероятно защото неговото творчество все още не е напълно разбрано.

Явлението Пенчо Славейков показва, че българската литература вече окончателно преминава към модерността си, което я кара да преживее драматична смяна на поколенията. Преди този период тя никога не е срещала такова сериозно предизвикателство и даже не го е очаквала. При Пенчо Славейков обаче става дума за преход между две различни епохи – от един стил литература и художествена концепция към друг. Такъв процес невъзможно може да бъде плавен или спокоен, когато се засягат съществени промени както в литературния контекст, така и в общественото съзнание.

Тези трансформации винаги са трудни, въпреки че историята на литературата би трябвало вече да ги приема като част от нормалното развитие.
Панко Анчев

Книгата принадлежи към поредицата „Съчинения“ в пет тома издадена от издателство Захарий Стоянов.