Фрида или за болката

Темата за страданието и заболяването е често срещана в художественото творчество на Славенка Дракулич. Тя се проявява още в първия ѝ роман „Холограми на страха" (1987), където следим историята на млада жена, която заминава за Съединените щати, за да се подложи на трансплантация на бъбрек. След операцията, чрез възприятието си за собственото тяло, авторката излага основната тема в своето творчество - тялото, болестта и травмата, като неотменна част от разказа присъства автобиографичният елемент.

След романа с "женска" тематика „Мраморна кожа" (1989) идва „Божествен глад" (1995), който засилва акцента върху телесността до степен канибализъм. В последствие читателят попада на произведението "все едно ме няма" (1999), което разглежда тялото и травмата във връзка с бруталното насилие над жени по време на войната в Босна и Херцеговина.

Романът за мексиканската художничка Фрида Кало естествено продължава линията от предишните творби на Дракулич. Жената, чиито „истински“ биографии са предмет на интерес и вдъхновение за филми, привлекла вниманието не толкова със своя комерсиален потенциал, а поради физическата болка, която е преживяла – именно тази болка я води към рисуването. Авторката смята, че картините могат да служат като автентичен израз на страданието – нещо недостижимо за думите. Романът представя добре балансирана комбинация между интригуващата биография на художничката и дълбочината при осмислянето на тялото през призмата na болката.

Ягна Поганич