Петият вагон и други истории. Малки романи за из път

„Малките романи „за из път“ на Карастоянов притежават забележителна гъвкавост. Тези разкази сякаш се сливат със сандвичите и списанията за автобуса, разстилат се като дим, носят се подобно на облаци, които са неизменно общи: веднъж един шофьор на ТИР сподели нещо пред една позната. Дори курортната история, зад която стоят обширни романни структури, е ловко адаптирана за пътуване: от билетчетата по шест стотинки до ладата, с която двама братя тръгват да гледат кино и стигайки до финала с песъчинката в обувката и последния автобус, който заминава. И така в този завършек потиснатата меланхолия внезапно изплува мощно от малкия роман. Удивително е как тези истории на пътя всеки момент могат да бъдат пренасочени към друга перспектива или да следват различни маршрути и времеви линии.“

Борис Минков