Хора с прякори. Тъжни разкази

„Разказите, определяни като „тъжни“, ме накараха да ги прочета наведнъж и дълбоко ме впечатлиха. Те представляват искрена изповед за добродетелите и мерзостите в човека, за неговото падение и величие, както и за безкрайността на човешкия опит! Удиви ме тяхната автентичност – сякаш са били преживени не само от автора, но също така и от мен. Животът в тези разкази е едновременно реален и изпъстрен с тихи морални послания; той увлича читателя със своята сила. „Хора с прякори“ е значимо постижение в съвременната българска литература.“
Акад. Владимир Зарев

„Тези разкази действително са крайно тъжни. Но странното е, че не ни потапят в песимизъм или отчаяние; напротив, авторовото състрадание ни повдига над безнадеждността. Всекидневният живот на героите протича през техните простодушни и разговорливи реплики. Въпреки това те притежават сложни характери, но не успяват да намерят спасение от тежката си участ, която понякога води до самоубийство. Чувстваме се сякаш чуваме познатия глас на класика: „Боже мой, колко страдания има по този свят!“
Проф. Михаил Неделчев