Прекъснати връзки

Признавам, че си помислих, че Светлана Любомирска е твърде смела да се представи с роман. Имам такъв респект към качествената проза, че не бих посегнала на перото - освен в ролята на честен читател. И именно като такъв започнах първото четене. Фактът, че не изпитах досада нито за миг, нито пък определих жанра – дали става дума за криминале или любовна история – и че не попаднах на недостоверни персонажи, а до самия край бях в напрежение относно идентичността на убиеца, вече ме прави фен на творчеството на Светлана. Да, всичко това присъства в страниците й: криминалният аспект държи интереса жив; но финалът не може да бъде прескочен само заради разкритие кой е виновникът. Невъзможно е да го направиш, защото срещаш реалистични герои и заплетени човешки отношения, които те карат да се припознаеш в различни ситуации. Това се случва благодарение на факта, че тъмното и светлото съжителстват у нас и могат да бъдат отключени от любовта... или нейния недостатък.

Знаех за образованието на автора по психология и искрено се обрадвах при липсата на излишно навлизане в психологически анализи с диагнози. Добрият разказвач избягва наставленията към своите герои; той им позволява сами да водят сюжета и явно ги обича. Именно така Светлана достигна до мен и се надявам тя да стигне по същия начин до теб, скъпи читателю. Защото носим както мрак така и светлина; преди дори да повдигнеш ръка с намерение за осъждане трябва първо да погледнеш идеята за Христос… без предварително съдене.

И сутринта ще те посрещне душата ти!
Камелия Кондова

"Темата за отсъствието на любовта и последствията от необичането и отхвърлянето; оковите наложени от обстоятелствата; сложността във взаимоотношенията между хората; крехката червена нишка - родовата връзка която ни свързва завинаги с някого… а след това онзи остър нож който я прекратява чрез човешка намеса. Докога сме истински хора? Какви сме били? Тези въпроси поставя книгата! И напомня най-същественото - човеци ставаме единствено когато обичаме."
Ива Спиридонова