Краят на литературната автономия: 1946

Книгата разглежда 1946 година като период на избор. Тя акцентира върху конфликтите между зависимостта и свободата, представяйки първоначалните прояви на лирическо възхищение към Георги Димитров. Анализира борбите за влияние в Съюза на българските писатели и начина, по който той е използван като подчинена структура на режима. Осветлява постепенното предимство на социалистическия реализъм и тенденциите за литературна подкрепа на държавната политика.

Текстът описва преследването на свободното слово и неговите защитници - Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев, Цвети Иванов, Петър Горянски, Иван Радославов, Иван Богданов и други личности с различно мнение. Изследва опозиционната литература и алтернативния публичен дискурс. Разказва разнообразни истории, които в контекста на 1946 година я оформят не само като критична епоха, но също така дълбоко лична и човешка година.