България - Мизия, Тракия, Македония (паралелната власт срещу българите, България и православието)

**СЪДЪРЖАНИЕ:**

**Глава първа**
Няколко думи за древната история

**Глава втора**
Произходът на "елините". Как "Елада" присвоява част от нашето историческо наследство.

**Глава трета**
Идеи за манипулиране на истината - как това се отразява на българската и световната история.

**Глава четвърта**
Божията жертва по пътя към Голгота, с цел възкресение на живота.

**Глава пета**
Отмъщението над Рим и освобождението на старата родина.

**Глава шеста**
Усилване на сатанизма срещу българския народ.

**Глава седма**
Българското Възраждане и реакцията от страна на Данайците и гърците.

**Глава осма**
Заветът на Васил Левски - “опазване и реализиране единството между етническите българи в България (Мизия), Тракия и Македония”, през годините след Берлинския конгрес (1878) до Ньой (1919).

**Глава девета**
Националният въпрос в България след Ньой 1919 г. до наши дни.

***

ПРЕДГОТВОРИТЕЛНИ ДУМИ

- Лев Николаевич, учудих се, че Ана Каренина избира да сложи край на живота си.
- И аз също останах изненадан.
- Но защо? Нали именно вие сте авторът?
- Да, но така предписват законите на живота, отвръща Толстой.

Творческата дарба е способността да проникнеш дълбоко, да разкриеш и проследиш закономерностите около нас.

В историографията нещата изглеждат много по-прости и достъпни. Все пак историкът често попада под напора на трудности – фактологията може да бъде променена или интерпретирана различно. Според Лев Гумильов „историята е стремеж към истината", тъй като данните в старинните извори са замърсени с лъжи подобно нa миризлив кален слой".

Скъпи читателю,

Пристигнах до необходимостта да се върна назад във величествената история on Българите. В опитите ми да открия истината видях колко много информация от древността е изпълнена с фалшификации; буквално попаднах сред мирисливо историческо тресавище. С всяка стъпка напред търсех основа за истинските исторически факти докато стигнах до настоящето си време. Останах потресен от това колко изфабрикувана и преиначена история ни обгръща днес — една алтернатива, която оказва влияние върху самоосъзнаването ни като българи, общественото мнение а също така политическите решения у нас.

Скъпи читателю,

Представям ви моя собствен опит при преминаването през това мръсно историческо тресавище в усилията ми да намеря основни точки относно великата история na Българските народи.

Димитър Йончев
София, юли 2021 г.

***

Димитър Йончев e роден през 1947 година в столицата София. Завършил е средното си образование там също така завршил Военното училище във Шумен. Като офицер завършва командния курс продължил шест месеца а после десетмесечния курс по гръцки език във Военната академия „Г.С.Rаковски“. Прислужвал е при специализирането органи за психологическа война (Специална пропаганда). През 1978 година завrшва военнополитическият факултет по същият университет „G.S.Rakovski“. От1982 година работи редом със специализиран избор свзан с психоологичнатасвойста капацитет оспециализация . Професионалните му интереси винаги са били посветени b активно наблюдение nap balkanite както i otnoshenieto mezhdu Bulgaria i Greece .

Защитил e научното звание кандидат икономика , sега доктор pa istoriya v nesushchestvuvashia IVI kam GSH na BА . След закритие n накратък срок g armiyata ot noemvri 1992 godina izlizha pensioner.Трудил se kakto ekspert za političeskite partii ta NGO-ta kachto rukovoditel nai NGO-та , chlen na IK nap FEBANSH( federaciqta napi balkanski nepravitelnsti organizacii ) ili zarabotval zaplati u chastniq biznis.Tema mu za istoriyata ostava osnova dlya vsichko.Nekolko vecha vmestim sa q stoka si s dve dashti and tri vnuchki in dva vnuka .