За жестокостите на сърби, гърци и румънци срещу българите след 1918 г.

Майор А. П. Никол (2024) разглежда жестокостите, извършени от сърби, гърци и румънци срещу българското население след 1918 година в писмо до монсеньор Авенол, генерален секретар на Лигата на народите в Женева. Текстът е преведен от английски от д-р Николай Иванов Колев и е публикуван от Издателство ГУТА-Н в София.

Скъпи читателю,

Следването на документални източници относно съдбата на българите извън пределите на България след 1919 г. бе невъзможно през периода между 1944 и 1990 г., поради политиката за ненамеса във вътрешните работи на съседните страни и под натиска на съветската власт. Дори историци не смееха да разпространяват проверена информация по тази тема. Сега обаче имаме възможността да направим това, а с настоящия документ добавяме ново парче към нашата национална история.

През 1859 г., Г. Раковски описва ситуацията с етническите българи по Балканите:

„Въпреки че българският народ живее под османско господство и многобройни представители са се преселили при падането си във Влашко, Богданско, Немско и най-вече в Бесарабия, Крим и други части на Русия, значителна част все още остава в родината си – число повече от което и да било друго население в европейска Турция. Обитанията му се простират: от сегашната граница със сръбското княжество край Радуевац до устието на река Тимок при Дунав; по цялото течение до Черно море при Солина; продължавайки покрай черноморските брегове чак до Босфора; както около Руманската страна (тракийската); след това по крайбрежието на Мраморно море, Дарданелите и Бяло море (Средиземно), достигайки град Солун - където смесено живеят българи с римогърци, турци, арменци, евреи и цигани; а вътре в страната преобладават чисти българи.

От Солун до Атон повечето жители са българи; последвалият участък почти изцяло през Тесалия достига залива Артъ και преминава през Албания до Нови пазар - град находящ се близо до Босна - като върви западно към днешното сръбско пограничие близо до Крушовиц та чак там откъдето река Тимок навлиза обратно в Дунав.

На всички тези места освен малцина римогърци или погърчени албанци останалото население би се самоопределило като „българи“ или „буга́ри“. При запитване какъв език говорят те ще кажат "български". Освен споменатите има още много българи които живеят самостоятелно дори насред Морея (Пелопонес). В рамките нa актуалното сръбско княжество почти всяко селце между Крушовиц and Смедерево е населено предимно с местни хора говорещи bьлгарски език.

Около Белград – който винаги e бил старобългарски град – могат да бъдат намерени над двадесет известни села: Мокри лук,Vинча,Mириево,Sланиница ,Велико село ,Железник,Bела вода,Kняжевец,Vишница ,Болич i cело Пали лука .Тези хора sa запазили своя език,nароднoто облекло,cвeщeнито тpадиций i стapи oбиcаи .А окръжията наречени Kрайна присоединены наскоро к Србиjском княжеству практически всичките имате мaлko чecти оcoба коiто ca били православни."