Трагедията

Историята на Фауст често се определя като трагична. Драмата на Марлоу носи именно това заглавие: „Трагическата история на живота и смъртта на доктор Фауст“.

Въпреки това, ако разгледаме критериите, поставени от Аристотел и съвременните представи за трагедия, произведението на Марлоу не може да бъде считано за истинска трагедия; то по-скоро представлява поучителен разказ за грешния живот и заслуженото наказание – вечната смърт – на един покварен индивид. Но такова съдържание не е трагично според нито Аристотел, нито нас.

Трагизмът възниква, когато страда човек с добродетелни качества или значителни дарби в резултат на сериозно заблуждение; например Креон в „Антигона“ или до известна степен Разколников от „Престъпление и наказание“.

За да бъде героят действително tragic фигура, той трябва да притежава талантливост и високи стремежи; способен е на героични постъпки и има потенциал да достигне добродетелност или дори святост. Обаче поради някакво изкушение взема неправилно решение и извършва зли дела.

Но дори след тези действия, за да запази своя трагичен характер, героят трябва да предизвиква съчувствие у зрителя. В християнски контекст не би било разумно той да бъде осъден завинаги; вместо това неговата душа би трябвало все пак да има надежда. Именно такива са образите както на Фауст, така и на Маргарита.

Относно Мефистофел обаче – той не може da бъде счетен за tragic герой. Той играе ролята само na изкусителя , което го прави олицетворение n a злото - подобно n a змията в райската градина.

И така можем спокойно da продължим с изложението na драмата.