Случаят Джем

В „Случаят Джем” Вера Мутафчиева, анализирайки ключовите моменти от османската епоха и сред тях – дълбочината на падението на един трагичен принц, успява да разкрие както себе си и своя баща, така и времето, в което живеем.

Романът оказва разрушително влияние върху местната епична легенда за турците като жестоки завоеватели, които са унищожили нашата културна идентичност и ни пречат да се развиваме в т.нар. европейски контекст. Мутафчиева смело оспорва тази представа с ентусиазъм към османистиката и обекта на своето професионално изследване.

На празните места в книгата до номера на страницата записвам думи, които ми напомнят нещо или бих искал да запомня; желая да се връщам към тях или да ги използвам по свой начин. Пред лицето на мрачната сила на времето и живота ще имаме нужда от чужди думи за защита.

~ Миленко Йергович, Ютарний лист

Основният акцент в този необичаен роман лежи в избрания подход за повествование и новото послание за епохата. Романът функционира като контейнер на историята, където повече от десет свидетели – второстепенни герои около Джем като покровителствания от него поет Саади и исторически фигури като великия везир Нишанджи Мехмед или магистър д'Обюсон от родоските рицари – дават показания.

Тази структура позволява постоянна съпоставка между минало и настояще; свидетелите вече са покойници, но техните разкази предоставят мнения относно историята, а перспективата им (която авторът представлява) става актуална спрямо читателя. По този начин се създава истински диалог между миналото и настоящето.

~ Мари Врина-Николов, „Случаят Джем”, или Човекът пред Историята

Ако романът "взема" нещо от историята, то това е [осъзнаването], че големи постижения произлизат от малките усилия; „Случаят Джем” взаимно демонстрира колко беззначителна изглежда нашата самодоволство при поглед през обърнатия телескоп на историята.

Тази идея вероятно е позната на Мутафчиева чрез творчеството на нейния велик предшественик [Лев] Толстой... докато Толстой изпитва задоволство у християнина-анархист от безсилието наречено Свръхчовек, то тя разбира как нашият оправдан невъзможност всъщност е една от големите трагедии в човешкия живот. Като тенджера с жаба бавно сваряваща се вътре във водата , тя използва романовия формат , за да покаже свят пълен с хора , които постепенно преминават към състояние , което никога не са предполагали че могат να достигнат .

~ Джош Билингс , Los Angeles Review of Books