Нашето вечно утре

„Нашето вечно утре“ е една от най-впечатляващите книги, които съм прочел.“
Джон Грийн

Историята започва с две деца, които се срещат в игрална стая на болница в края на 80-те години. Едното дете придружава сестра си, която е болна, а другото възстановява след сериозна катастрофа. Времето там изглежда безкрайно и скучно. Общата им страст към видеоигрите формира техния собствен свят – място за развлечение, бягство от действителността и ожесточени съревнования. Но този период не трае дълго.

След няколко години двамата герои се срещат отново и спомените за преживяванията им изплуват на повърхността. Искрата между тях е незабавна и те решават да работят върху това, което обичат – да създават игри, способни да забавляват и предизвикват играчите; така те намират интимност в дигиталните светове, която им убягва в реалния живот.

Това е сложен разказ за идеалните вселени, които Сам и Сейди конструират, както и за недостатъците на света около тях; история за израстването им като личности, самооткритията и успеха, който променя правилата; за любовта и душевната или физическа болка — неизменна част от живота ни. Играта тук се явява символ на несправедливостта на живота.

„Нашето вечно утре“ представлява личен поклон към златната ера на видеоигрите and едновременно с това разглежда как двама души опитват да преодолеят своите ограничения с цел откриване на различни аспекти на любовта. Романът проучва теми като идентичността, креативността , провала , силата на игрите за изкупление и нуждата от свързаност: стремежът да обичаме другите и сами да бъдем обичани.