Съвременна епистемология. Антология

Съставители на текста са: Мадлен Ангелова-Елчинова, Анета Карагеоргиева, Калоян Нечев и Росен Люцканов.

Епистемологията представлява една от най-бързо развиващите се области в философията. В действителност теми като същността на знанието и неговото обосноваване, качеството на доказателствата (включително тези от трети лица), както и въпросите за информацията и дезинформацията, привлекат вниманието не само на специалистите и философите, но и на обикновените хора. Техническият език в епистемологията също преминава през значителни промени, поради което сборникът е предназначен предимно за напреднали ученици в изучаването на познанието.

Първата част от сборника разглежда методологичните аспекти. В нея са включени текстове с цел да запознаят читателя с основополагаещи епистемологически проблеми, а също така да акцентират върху по-широки метафилософски въпроси. Статиите тук ще повдигнат ключови въпроси относно достъпа до реалността и дали философията търси абсолютна сигурност или може да се задоволи с вероятности. Освен това те демонстрират как експерименталната методология може да бъде свързана с философските размисли.

Втората част от антологията се фокусира върху източниците на знание. Тук са представени статии, които обсъждат характерни за рационализма източници, свързани със способността за саморефлексия; освен това два текста поставят акцент върху възприятията и паметта. Разделът започва с две публикации – едната анализира опитa на Казуло да формулира най-доброто определение за a priori знание, докато другата съдържа критика от Девит относно валидността му.

Третият и четвъртият раздел в антологията разглеждат специфични аспекти от съвременната епистемология – третият се занимава с разбирането като концепция в епистемологията, а четвъртият проучва социалната епistemologiya. И двата раздела споделят интердисциплинарния си характер; темата за разбирането взаимодейства активно с научното обяснение във философияta na науката i предполага добри предварителни знания в различни научни области. Социалната епistemologiya пък влиза в диалог със социалната психология și социолoгияta., повдигайки важни въпроси като естеството на груповите агенти и статусa na свидетелствata ot treto lico kato izvor na znanie.

Последният пети раздел завършва смислово настоящата антлогия под заглавие "Нови теории в епистемологията".