Случаят Йов. Пътят на древните, по който са ходили беззаконниците

Рене Жирар (1923–2015) е френски философ, който е известен със своята „миметична теория“ и изследвания в областта на насилието и религията. Той практикува католицизъм и е роден в Авиньон на Рождество Христово. През 1946 година се премества в Съединените щати, където преподава френска литература в университети като Индиана и "Джонс Хопкинс" в Балтимор, а по-късно става ръководител на департамента по френски език, литература и цивилизация в Станфорд до края на професионалния си път.

Сред произведенията му са: „Романтична измама и романна истина“ (1961), „Достоевски: от двойничеството към единството“ (1963), „Насилието и свещеното“ (1972), „Неща, скрити от създание мира“ (1978) и „Жертвеният козел“ (1982). На българския читател е достъпна книгата му „Видях Сатаната как падна от небето като светкавица“, преведена от Тони Николов през 2006 г. от Издателство Изток-Запад.

Какво знаем за Книгата на Йов? Не много неща. Главният герой търпи непрекъснати страдания — загубил е синовете си и всичкото си имущество, а раните му от проказа го мъчят. В пролога са изброени всички злини, причинени му от сатаната с Божие позволение. Но Йов намеква за друга причина за своите бедствия – тя не само че не попада сред споменатите злочестини, но й придава особено значение. Причината за неговото страдание не произтича нито от Бога, нито от дявола или материалната действителност; тя има чисто човешки произход – само човешки.