Великите умове не мислят еднакво

Кеплер, Галилей, Декарт, Нютон, Бойл и множество други учени са направили своите значими открития като натурфилософи, изследващи природните явления в духа на своите гръцки и ислямски предшественици. Въпреки това те вече разполагали с новаторска методология, която им позволила да описват разнообразни земни и небесни феномени с математическа прецизност чрез директни експерименти и анализ на данните.

Техният забележителен напредък е трансформирал нашето разбиране за Космоса и местоположението ни в него, създавайки дълбока духовна пропаст, която все още не е преодоляна.

Ако човешкият разум може да осъзнае как функционира светът без ограничения, остава ли място за мистерии? За духовно предизвикателство? Ако вселената действително функционира като машина с ясна математическа логика, тогава къде остава съмнението или свободната воля?