Поема за бохема

София по време на зрелия социализъм. Група бивши съученици от столичната гимназия в квартал „Лозенец” формират общ бохемски кръг, където споделят не само своите драматични лични преживявания, но и малките си актове на опозиция срещу идеологическите и моралните норми. В центъра на този разнообразен приятелски колектив е Коко Бохема – талантлив артист с неустоима външност, който трудно се вписва в режима и мечтае за „Ориент Експрес”, водещ към нови хоризонти.

Тази експресивно разказана история е изпълнена с противоречиви човешки страсти, ненаситна любов и предателства, обвързани със значими документални събития. Романът разглежда непредвидимите чувства, опустошението в душата и греховете свързани със щастието. Той представя сложната съдба на едно поколение, което се оказва на ръба на историческия момент.

„Това е роман за вечната жажда за любов. За ежедневните ни дребни или големи саможертви. Любовта може да бъде ненаситна.” Времето показва как бохемите са усвоили изкуството да бъдат по-щедри чрез създаването на незабравими спомени.

Гьоте твърди: "Пламъкът на любовта угасва в семейното огнище." От този роман става ясно, че човек може да обича дори пепелта.”

Димитър Шумналиев