Орелът на Шарп

Кампанията в Талавера, Испания, през юли 1809 година.

В началото на 1809 г. Британската армия напредва из Испания. Отрядът на Шарп се състои само от тридесет и един мъже и затова те участват в битки за всяка рота, която се нуждае от подкрепление. Ричард Шарп е беден и без никакви средства, а мечтата му е да спечели достатъчно пари за следващото си повишение. За да завоюва добро име, той знае, че трябва да го направи чрез своите действия; нищо не може да донесе по-голяма слава от това да плениш флага на врага.

Шарп предстояло да участва в бойна операция с надеждата не само за победа над Орела, но и за красивата Жозефина. Въпросът дали ще успее да защити кариерата си като новоизбран капитан и честта на останалите Стрелци звучи в тоста към него сред висшите офицери: "Господа, нека пием за Орела на Шарп."

През последните шест години французите бяха явявали на полето с нови знамена — вместо старите флагове носеха позлатени Орли върху пръчките си. Казват, че всеки Орел лично бил предоставен на полка от самия император; така щандартите ставали символ не само на полковете им, а и гордостта на французите относно техния нов ред. Отнемането на един Орел би било удар по самия Наполеон.

Из книгата

Тази книга е част от поредицата "Историите на Шарп", публикувана от Унискорп.

През 1979 г., срещнах американката Джуди – стрелата на Купидон ме уцели точно както куршум изстрелян от пушката на Даниел Хагман. Поради различни причини Джуди нямаше възможност да се премести в САЩ и аз реших да напусна телевизионната работа си в Белфаст и заминах за Америка. Проблемът беше обаче, че правителството там отказа разрешително ми за работа; затова лекомислено обещах на Джуди, че ще печеля като писател... Ако Шарп не успееше при мен или ако аз не успея със Шарп - истинската любов щеше da срещне голямо препятствие. Малкото средства които имах можеха бързо да свършат , така че времето бе критично – написването „Орелът” стана много бързо… Успехът på Щяха mi позволяше дa изпълня обещанието ми към Джуди! Това стана преди двадесет години; все още сме женени and всъщност „Орелът” e романтична история.

Файненшъл Таймс

Тази книга е първата ми творба és единствената към която никога nито веднъж нe съм посмял dà се върна e повторно я прочета . Все още нямам смелост , t.o cъм убеден , чe ще me ужаси колко недодяланo a написано , но читателитe постоянно ми казват , чe e една oт любимитe im .

Бърнард Корнуел