Пародийното в литературата

Настоящото изследване цели да разгледа пародията и пародийните елементи в литература, която обикновено не се счита за такава – българската литература. Като "непародийна" можем да определим онази литература, която не само че няма достатъчно произведения с пародийни характеристики, но също така и недостатъчно анализи на подобни творби. За да се потвърди първото твърдение са нужни множество детайлни уточнения, които изискват специализирано знание; вторият въпрос обаче е свързан основно с библиографска осведоменост. Ясно е, че през повече от двестагодишната си нова история българската литература не разполага нито с една (в най-пряк смисъл) книга посветена на темата за пародията и нейните проявления. В този контекст тя несъмнено остава непародийна.

Въпреки това възниква въпросът дали липсата на литературноисторически и критически проучвания автоматично означава отсъствие на пародийност в тази литература - проблем, който трудно може да бъде решен веднага. Особено когато литературната критика (особено през 70-те и 80-те години на XX век) започва все по-често да използва термини като „пародия”, „пародично” и „гротескно-пародийно” при анализа на процесите в съвременната българска литература.