Езерото. Митопоетичен генезис и литературно битие (от Античност до Романтизъм)

Книгата представя историята на сложния процес на раждане и неочакваните художествени трансформации на един образ с непредвидима съдба. Защо именно езерото? Не е ли неговата същност свързана с пейзажа? След задълбочено изследване на присъствието му в многовековната културна традиция на европейските литература, се установява, че то притежава собствена история, която не съвпада с тази за художественото възприемане на природата. Освен това, езерото не се идентифицира и с поетиката на водните елементи. Произходът на старогръцката, латинската и общославянската дума за езеро отразява концепции от античността и библейските текстове, където тя обозначава дълбоки безводни места като ров или гробница. Как ще се прояви тази закодирана смислова сила през литературната история? Как променящите се естетически и философски нагласи влияят върху развитието и утвърдяването на езерото като художествено явление? Защо при Ренесанса темата за природата поставя езерото извън основния фокус на интереса до периода преди романтизма? Настоящият труд представлява първата стъпка към реконструкцията на дългия му път от Античността до Романтизма, когато то става важен носител на цялостно разбиране за красотите и страховете в духовното пространство; следователно, то символизира вътрешните територии у човека. Включените литературни произведения са разнообразни по национален произход – сред тях има славянски творби – което предоставя нови перспективи за бъдещи проучвания както в микронационален контекст, така и в макрокомпаративистичен план.