Българи Балканци

Дион Касий отбелязва, че даките, живеещи на запад от река Истрос (Дунав) и в близост до територията на трибалите, се считат за част от провинция Мизия и са наричани мизи от всички освен местните хора.

Дион Касий, римски сенатор и консул с опит в управлението на Далмация и Горна Панония между 223-227 г., има задълбочени познания за региона. Възниква въпросът как самите жители са се идентифицирали преди създаването на римската провинция Мизия.

Възможно е св. Йероним, авторът на латинския превод на Библията и родом от Стридон в Далмация, да предоставя информация по този въпрос. Между 400 - 420 г. той публикува карта след Сирмиум — град разположен между Мизия и Панония — където е записано Mesia hes & uulgaria (Мизия е България). Съществува препис от XII век, но мнозина смятат, че текстът произхожда именно от оригинала на свети Йероним.

Друг източник може да бъде Йоан Никуиски от VII век, който споменава през 516 г., че след битка с войските на император Анастасий „Виталиан се е прибрал в провинцията България” (област около Шумен), която била част от римската провинция Мизия.

Още един възможен свидетел e архиепископ Димитрий Хоматиан – титулувал се „архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България” около периода 1216-1234 година. Той пише: „Този велик наш отец Климент Охридски бил родом европейски мизи,” които народът обикновено нарича българи.

Архиепископ Григорий Охридски (1317 - 1327) също оставил надпис относно народа: „Григорий..., построявайки храм, започнал да учи мизийците за закона.” През това време Охрид попада под властта на Второто българско царство и охридската архиепископия обхванала земите около Мизия.

През 680 г., след поражението което Константин Погонат понесъл срещу българите в Малка Скития (римска провинция Мизия), презвитер Константин казал: „Пристигнах при вашата свята асамблея със надеждата да предупредя за последиците ако не ме слушате.”

Комес Марцелин пише през V век за ситуацията сред българите в Мизия: “През тази година православните във Скитийа и Miziĭa поканили Виталян…”. Армият му включвал хуни и българи набрани главно в тези области („ounnon kai Boulgaron”).

Йоан Малала описва как Виталян повдига бунт под претекст заточаването на епископи; той завладява Тракия, Скитија та дори достига до Одесос с помощта както хунска така і булгарска сила.”