Българи Балканци

„Дион Касий пише: „Тези (от даките), които живеят отсам реката (Истрос, Дунав) и до земята на трибалите, се числят към провинция Мизия и се наричат мизи от всички, освен от местните жители”.

Дион Касий (роден втори век, починал 235 г) е римски сенатор и консул, назначен от император Север Александър за управител последователно на Далмация и Горна Панония (223 - 227 г.), познава добре региона.

Възниква въпросът - а как са се самонаричали местните жители, как се е наричала земята между Дунав и Балкана преди създаване на римската провинция Мизия?

Може би на този въпрос отговаря автора на превода на библията на латински св. Йероним, роден в град Стридон, Далмация, който в интервала 400 - 420 г. публикува карта, на която след Сирмиум, град на границата между Мизия и Панония е изписано Mesia hes & uulgaria (Мизия, това е България). Съществуващият препис е от 12. век, но съществува обосновано становище, че изобразеното и писано в картата е оригиналния текст от св. Йероним.

Или отговор е казаното от Йоан Никуиски (7 век), който за 516 г. съобщава, че след едно от сраженията с войските на император Анастасий „Виталиан се оттеглил в провинция България” (към Шумен, римската провинция Мизия).

Може би на този въпрос отговаря Димитрий Хоматиан, архиепископ на Охридската българска архиепископия, титулуващ се „архиепископ на Първа Юстиниана и на цяла България” около 1216-1234 година. В Кратко житие на Климент Охридски той пише: „Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи.”

Охридският архиепископ Григорий (1317 - 1327) също е оставил надпис, в който българите се наричат „мизи”: - „Григорий..., като построи храм, мъдро почна да поучава мизийския народ на богописания закон, 6825 (= 1317 г.)” - (по това време Охрид е в земите на второто българско царство а охридската архиепископия е обхващала и земите на Мизия).

През 680 г., след поражението на Константин Погонат от българите в Малка Скития (римска провинция Мизия), презвитер Константин от Апамея казва: „Дойдох при вашия свети събор, за да поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч, каквото претърпяхме във войната с България.”

Комес Марцелин за българите в Мизия: (5 век - 534) „В тая година (513) православните в Скития и Мизия и други области поканили Виталиан, сина на Патрикиол, войводата на федератите, да потегли против безбожния Анастасий”. Армията му се състояла от събирани в Мизия и Тракия хуни и българи („ounnon kai Boulgaron”).

Йоан Малала (491 578) за българите в Мизия: „Виталиан Тракиеца вдигнал бунт, като изтъквал, както казват, за причина заточаването на епископите (на западните балкани, б.а.). Той превзел Тракия, Скития и Мизия до Одесос и Анхиало, като водел със себе си множество хуни и българи”.”


- из книгата

Съдържание:

Българи балканци
Българите на Балканите
Панонските българи, Кубрат
Йордан срещу Ганчо Ценов
Митът „Кавказка връзка”
Българска историческа митология
За балканския произход на названието Балкан
Българско етнографско наследство. Мартениците и сурвачките
За картата на свети Йероним
Етнонимът „мизи” и топонимът Мизия в античните текстове