Актуалността на миналото

Според широко разпространената либерално-позитивистка концепция, миналото представлява нещо, което е съществувало, но вече не е и няма да бъде. Идеята за линейния напредък и неговата необратимост се базира на опростено разбиране за миналото – като килер с остарели и ненужни вещи, които оставяме само в случай, че някога могат да послужат, но всъщност никога повече няма да бъдат полезни. Това схващане предполага, че вчерашният ден безвъзвратно изчезва от нашия живот по естествен начин. Освен това историята се възприема като широка река с мътна вода, която поглъща всичко попаднало в нея и рано или късно то изчезва в нейното устието — там, където тя достига до абсурда. Тези две представи – миналото като стар килер и историята като непрекъснато движение към нищото – са взаимосвързани основи на либерално-позитивистката цивилизация. И двете концепции предполагат времето като еднопосочен поток без реални измерения; преход от нова празнота към стара безполезност.

Настоящият сборник съдържа статии, проучвания и есета с единна авторска перспектива, която решително оспорва идеите за времето и миналото като хранилище на ненужности или исторически цикъл назад към нищожността. Авторът вярва точно в обратното: той смята миналото за актуално и жизнено важно. В дълбините му внимателният изследовател може да открие контури на бъдещи възможности. Така че миналото не е просто онова което беше забравено; то остава активно присъстващо във времето и има потенциал да се прояви отново.