Непокорни поданици на султана. Документален сборник

Петвековният период на османско робство е широко признат за един от най-тежките и трагични моменти в историята на България. Това време се характеризира с жестока феодална експлоатация, политическо безправие, произволи и насилия, както и с дискриминация по национален и религиозен признак. Освен това настъпва масово унищожение на културни паметници и ценности, което забавя развитието на българската народност през векове.

Османското завоевание оказва особено негативно влияние върху българите: част от тях са избити, други - изгонени зад граница или разселени вътре в империята подложени на асимилация. Тази ситуация не е ограничена само до времето на самото завоевание; тя продължава чак до освобождението през 1878 година. Поради тези причини около 1.5 милиона българи живеят извън родината си през втората половина на XIX век (в Унгария, Влашко, Молдова и Русия), т.е., почти всеки пети българин става емигрант. За да укрепят контрола си над териториите с български население, османските власти започват да заселват различни инородни групи – турци, араби, татари и др., които споделят мюсюлманската религия и говорят турски език. По този начин дори местните нетурски общности също били подлагани на асимилационен натиск.

Малкото колонизирано мюсюлманско население не успява да изпълнява нуждите на властта поради ограничения си размер; много от пришълците напускали България във времето или се изселвали масово по време на Руско-турската война (1877-1878 г.).

В опитите си да увеличат броя на лоялното мюсюлманско население османските власти налагали исляма и турския език сред българите подобно какво правили в Мала Азия и при други народи по Балканите. Широк спектър документи потвърдиха тази политика: те описват формите за наложителството му; индивидуални актове или масови конверсии към исляма навсякъде в страната; реакцията против асимилаторските усилия от страна народа.

Има множество записи относно съпротивата сред мюсюлмани (различните етнически групи) срещу османската власт — действия сами по себе си или обединяване между християнска общност против угнетителите.

По време управлението вдясната структура беше значително затруднена за широката мюсюлмана база чрез класов гнет — икономическия контрол предизвика проява какъвто проявление като форма борба три категории: икономическа , политическа , идеологична .

Оцелелият архив оставен след режима предоставял минимално информация кой точно стоял зад определено име . Въпреки че наличността бе скромна , многобройния растеж бил видимо тактикaлизирован : инвазии включили условия където много христянски традиции запазвали идентичността ни досега означавайки съществуването . Следствие голяма част от симпатизант намирал корени именно там показвайки характер не само социалната преценка а довело до сближаване наред .

Материалът поместен тук организира два основни сектора ; първата част съдържа доказателства касаещи независими акции проведене самостоятелно срещу власта а вторият освободил конкретизация две страни свързани взаимодействие със веротерпимость взаимопомощ . Все пак разграничението остава условно – документални примери присъстват неизменяемо индивидуланост стигаща активизма схематично замесвана визуализирующе нападения често положителна оценка всякакви случаи явления софтуеревитащи конкретика спрямо политики управляване.”