Ноктюрно

Поезия на Мирослава Панайотова.

***

В тъмнината луната се появява тук,
сяда върху вълните
и води разговор с влюбени,
които наблюдават от прозорците,
терасите, казиното и плажа.

Тя идва и общува
с полупияни неуспешни хора,
които търсят оправдания.

Наследили дарбата да забелязват неща
и да потискат чувствата си.
Да плачат,
без никой истински да ги чуе,
да просят, без да трогнат сърцето на другите,
да дават, без това да бъде забелязано,
да искат, колебаейки се относно правото си.

Обречени са утре да се събудят трезви
и без интерес да напуснат морето –
така наречените ленивци до вчера.