Българската монархия през средните векове

На пръв поглед заглавието на произведението веднага провокира въпрос: Защо точно „монархия“? В литературния свят съществуват множество заглавия, които разглеждат темата с помощта на безлични термини като власт или владетел, а понякога и чрез титли като хан или цар. Всички тези термини обаче представят различен статус – някои неопределен, а други напълно конкретен; докато терминът монарх сякаш обединява всички аспекти на едноличната власт, макар и теоретично.

Възрожденските митове за българите са довели до един уникален исторически феномен – средновековните ни монарси станаха национални герои. Възстановяването на историческата памет е в постоянна търсене на събития и личности от миналото, които да потвърдят правото ни към бъдещето. Още от онези времена остава синдромът всичко да се приписва на личната воля със случайни решения, което поставя съдбата на общността почти изцяло в ръцете на суверена. Всъщност структурата наречена монархия функционира според историческите условия и предизвикателствата във културната среда; личността на суверена идва след това. В очите на поданиците тяхното ежедневие изглежда напълно зависимо от волята именно на този лидер.

Тази структура е фокусът на краткото проучване в настоящата книга, която цели по-добро разбиране за българското минало. Книгата претендира да отразява истинската същност или поне част от нея, която може да бъде уловена след толкова много години.