Македония в пламъци

Започнах да се движа навсякъде, преминавайки и отсам Вардара – в Кукушко, Дойранско, Мале-шевско и Струмишко. След време трябваше да обикалям и други области. Ако някъде избухнеше конфликт или районът не вървеше добре, Делчев незабавно ми казваше да отида там. След като оправях един район, ме изпращаха в друг, предавайки го на следващия. Винаги бях зает с проблеми. Чувствах се все едно стоя пред гъста гора без път; трябваше с секира в ръка да прокарвам нова пътека сред дърветата. Скоро след това започнаха да се формират чети – по една за всеки регион. Ние бяхме първата чета и аз непрекъснато сменях местоположението си – ту тук, ту там; понякога с добри намерения, а друг път със сила, което стресна хората около мен. Целта беше: "Стресни ги! Внуши им! Управлявай!" Докато при нас партизанската дейност стартираше с подхода "стресни", у нас всичко тръгваше оттам: шокирай населението и после организирай групите! Без този начален шок никое население нямаше желание да слуша какво им говоря.
/Андон Кьосето/