Краят на една епоха или Мутренската култура и залезът на Запада

Владимир Левчев, роден през 1957 г. в София, е създател на 15 стихосбирки у нас, 4 в Съединените щати и една в Италия. Той има множество статии и есета зад гърба си, както и три романа. Произведенията му са преведени на различни езици, а той самият се занимава с превод на американска и англоезична поезия и драма на български език. Завършил е история на изкуствата във Художествената академия в София. Преди падането на режима през 1989 г., той издава независимото списание за литература „Глас“ (самиздат). Бил е член на „Екогласност“ и Клуба за гласност и демокрация. По-късно ръководи отдел „Култура“ във вестник „Демокрация“, работи като заместник главен редактор на „Литературен вестник“ и координира инициативите на „Свободно поетично общество“.

През 1994 година заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия, където завършва творческо писане във Вашингтон и преподава в няколко университета там. От есента на 2007 г. е преподавател по литература и творческо писане в Американския университет в Благоевград.

Сборникът от есета на Владимир Левчев представлява успешна идея - когато текстове от различни поводи бъдат обединени под един покрив, стават видими цялостта им, последователността им мисловната линия.
„Краят на една епоха” ще ни помогне да разберем мястото си върху световната карта; тя ще потисне нашите страхове и ще увеличи надеждите ни. В крайна сметка този труд може да ни помогне да осъзнаем идентичността си като европейска страна – така или иначе сме скептично настроени към собственото си цивилизационно битие.

Според Митко Новков сборникът служи като личен дневник не само за автора, но също така отражение за общата ни действителност днес; подобни текстове със сигурност ще продължат да бъдат четени занапред.
Те дават пряк поглед върху политическите процеси около нас чрез субективния поглед на един утвърден поет-публицист; освен това напомнят важните художествени моменти от настоящето.
Авторът призовава към повече почтеност във всичките аспекти от живота ни; изпитвайки тревога относно силата зла сред нас срещу безпомощността понякога доброто проявява пред себе си необходимостта от наша защита – нуждаем се от волята, позитивизма і ентусиазма сами да го опазим.

Румен Леонидов