Минали дни

Събитията непрекъснато се случваха и променяха, заедно с хората около мен.

Аз бях дълбоко ангажиран със събитията, винаги държейки молив или писалка в ръка. Поддържах контакти с много от тези, които създават събитията и записвах наблюдения – някои на малки листчета хартия, а други оставяха следа в паметта ми.

Така натрупах значително количество спомени през годините си.

Един ден при мен дойде представител на издателството на Писателския съюз и ме покани да напиша част от моите спомени за тях. Приемайки предложението положително, тъй като идваше от авторитетна институция, а не от случайни лица или издатели.

Не знам дали написаното ще бъде интересно за читателите ми; дали в спомените ми ще има нова информация или пък известни факти са били неправилно интерпретирани преди това. Това ще разбера едва когато читателите, които умеят да четат спокойно и да се връщат назад във времето след Освобождението ни, разгледат написаното.

Спомените представляват кратко описание на живота ми – искрено изложено без излишни преувеличения. А онова, което не е включено в разказа ми, вероятно няма да интересува никого.

Александър Божинов

Академик Александър Николов Божинов (1878–1968) е виден български карикатурист, илюстратор и живописец. Той е основоположник на модерната българска карикатура с характерен стил и остроумие в текстовете си.

Неговата работа често критикува личния режим на Фердинанд и партийните борби по време на този период. Известен е както с пейзажните си творби така и с жанрови сцени от градския живот. Негови сценографски решения могат да бъдат намерени в Народния театър. Създал е множество детски книги.
Авторът стои зад позитивните образи типични за българските селянки: Пижо и Пендо.

Божинов допринася значително към развитието както на българската карикатура така и световната сцена в тази област.