Германия, мръсна приказка

Пасков внимателно следи всеки детайл, като не позволява дори в на пръв поглед маловажни моменти и фрази да се появи грешен тон. За него няма незначителни моменти; всяка подробност носи неговия характерен стил. Персонажите му изживяват света чрез сетивата си – усещат миризмите, пият от тайните му, докато достигнат до самата същност на живота и неговото голо ядро. Това, което води нагоре, е също онова, което отвежда надолу – към реалността извън социалните мрежи, моралните ограничения и повърхностната мисъл. Там човек най-накрая осъзнава какво значи да бъде жив.

„Германия: мръсна приказка“ е роман с тематика отвъд националното българско измерение - той пронизва кожата и влиза в ноздрите ти, спуска се по бедрата и предизвиква трепет у читателя с реалистичното изображение на изгубено поколение от края на 60-те години. В тази творба настоящето се отражава със смайваща лекота.

Има читатели на „Германия: мръсна приказка“, както и такива които тепърва ще я открият; за останалите разговорът просто не си струва.

Тази книга представлява експлозия от чувства – триумфът на младостта срещу остарелия език на социализма. Тя напомня за рок опера или минилитературен "Уудсток", а китарното соло все още звучи в ушите ми – Викторе, безсмъртен грешнику, твоята съдба не е да загинеш!

"Въпреки всичко - любовта остава!"