Човешката съдба: поотделно и заедно. Общество и човек, структури и активности

Съществуват духовни постижения, които понякога се определят като съвършено представителни за смисъла на цялостния творчески живот. Такъв пример е книгата “Човешката съдба...”. В нея е изложена оригинална и специфична социална теория или философия, известна като Скенерът, която може да бъде разбрана без нужда от специализирано научно познание и е разработвана интуитивно в продължение на около 40 години.

Ако си представим заблудените идеолози без техните защитни маски, ще видим, че те са напълно еднакви – частично отделени и частично свързани помежду си. У всеки един от нас, както и в нашето общество, присъства неизменима двойствена идентичност. Това не представлява болест или причина за срам; напротив – това е нормално явление. Скенерът ни предоставя възможността да осмислим тази концепция и уверено да я противопоставим на незрелите идеологически интерпретации, които поставят едното начало срещу другото - подобно на котка, опитваща се да хване собствената си опашка. Всеки опит за разделяне на тези две половини рано или късно води до разрушаване на целостта. За радост обаче такова разделение не става лесно именно защото жизнените сили в обществото пречат.

В края на книгата ви се предлагат "разпознавателни устройства", които можете да използвате по ваше усмотрение. Те улесняват по-доброто усещане за невидими аспекти от живота и спомагат за разбирането на онова, което иначе остава непонятно само по себе си. Тези "устройства" няма да ви излекуват при заболяване или да ви помогнат с работа ако сте безработни; те също така не могат да ви направят богати ако сте бедни или щастливи ако страдате от нещастие. Но биха могли донякъде да обяснят различни измерения на живота – стига това да представлява интерес за вас. Скенерът предлага много повече информация отколкото най-чувствителната камера; докато камерата просто улавя изображенията без дълбочинно разбиране, Скенерът анализира и разкрива детайли.

Не можем игнориране факта, че всичко добро или лошо в общността ни има своето начало във всеки един от нас самите още преди това. Именно затова взаимодействащи частици между индивидуалността и колективизма непрекъснато търсят баланс в живота ни. Тази динамика постоянно изпраща сигнали: ако искате истински промени към по-добро (както бихте го дефинирали), трябва активно da se развиваме един спрямо друг със стремеж към запазване идентичността si чрез взаимодействие с общността.

Из “Човешката съдба...”