Проза за прозата

Тази книга се фокусира върху нововъзникналите тенденции в българската литература от 60-те до 80-те години на XX век, като особено внимание е отделено на инфантилната проза. В теоретичен план тя анализира тази форма на писателство като начална стъпка в трансформацията на доминиращия литературен код по онова време, а именно прехода от катафатичното (в смисъл, предложен от Аристотел) към апофатичното изразяване – слово, което е колебливо и многозначно, възпламеняващо за катафатичния контекст и разбрано тогава като силно субективно, заменящо и преместващо епическите нагласи. Днес това течение напълно ги е изместило. По този начин книгата представлява опровержение на опростенческите интерпретации на съвременната литература, които сега заместват динамиката с предопределени категории.