Съчинения в десет тома Т.9: Великата Рилска пустиня (Пътеписи)

Особената привлекателност на пътеписите на Иван Вазов произтича от постоянната смяна между описания и разкази, както и от прехода между природни сцени и човешки събития. Пътуването служи като основна композиционна линия, по която се подреждат всички елементи на творбата. В централната част са живописните изображения на природата, най-вече планинските райони: върхове, долини, устиета, гори и реки. Вазов с дълбоко вълнение представя изгледите при изкачването на Мусала, Белмекен и Юмрукчал (днес известен като Ботев връх), както и други върхове в Рила, Родопите, Стара планина, Витоша и Средна гора. Той притежава остър усет за уникалността на всяка област и специфичната красота на всеки един изглед. Чрез своята тънка чувствителност към поезията и богато въображение авторът успява да предаде картини с невероятно разнообразие - хармонията между цветове и звуци, форми и линии; баланс между покой και движение.