Излизане от съня. Стихотворения и поеми
Издателство: | Жанет-45 |
Брой страници: | 352 |
Година на издаване: | 2020 |
Дата на издаване: | 2020-07-10 |
ISBN: | 9786191865802 |
SKU: | 39911260019 |
Размери: | 13x20 |
Тегло: | 344 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 19 лв. |
Георги Борисов представлява класическа стойност в поетичната си изразност, с перфектен ритъм и стихотворения, изпълнени с неочаквани метафори и рими, които могат да предизвикат завист у майсторите на версификацията. Той е един от малцината български творци, чиято образна система позволява развитието на метафори с разширяващи се обеми – както пространствено, така и дълбочинно. Въпреки това всичко остава в рамките на класическата метрична форма.
Сега Георги Борисов публикува настоящата компилация от избрани стихотворения под заглавие „Излизане от съня“. Какви поетически аргументи са повлияли за изборa му на ярки и многозначителни послания относно темата за "излизането от съня"?
Неговият скиталчески дух и жаждата за свобода служат като основа за неговото творчество; затова в стиховете си той открито споделя фаталното влияние върху живота си:
...и по звездите мога да чета…
(„Сол”, 1999)
В творчеството му присъстват три важни художествени символа: любовта, свободата и смъртта. Няма надмогване над смъртта; вместо това тя е интегрирана. Свободата може да бъде постигната, а любовта – изживяна...
Въпреки безспорното си дарование като поет до 1989 г., Георги Борисов никога не е заемал висока административна длъжност, но винаги е бил уважаван сред почитателите на изящните изкуства. Това признание идва не само от неговото поезийно творчество, но и благодарение на значимия му принос към българската култура като редактор (повече от 30 години!) на прочутото списание „Факел“ и директор на независимото издателство „Факел експрес“, основано през 1995 г., което продължава да издава списанието и представя таланти пред българските читатели - творци често пренебрегвани в името на лесната печалба. Своят взискателен вкус показваше също така като главен драматург в Народния театър «Иван Вазов», наследил традицията след именити фигури като Пейо Яворов и Николай Лилиев… Независимо дали делото му носи усещането за обреченост или търсене на нова душа; независимо дали става въпрос за горещ труд какъвто би искал професионалистът – който заслужава поклон доземи… резултатът винаги е впечатляващ:
Лети сама душата ми и все п? силно свети...
– Мариана Тодорова
.
.