Галантните дами

Последният велик рицар на Ренесанса, Пиер дьо Бурдей, известен като абат Дьо Брантом, изпитвал носталгия по красивата кралица Марго и придружавал Мария Стюарт в нейното тъжно пътуване обратно към Шотландия. Той бил запознат с тайните и скандалите на високопоставени личности от двора. В края на 1584 г. един буен кон хвърлил ездача си и го изпратил в изгнание в замъка "Богатата планина", който самият той проектирал. Там се родила магичната еротична приказка с живописни герои, които всъщност били реални лица, а не измислени персонажи. Разсъжденията за мъжете предатели, женската интимност и различните социални класи - знатни девици, омъжени жени и вдовици - както и за смелите кавалери и Анри IV, известния "наварски жребец", представляват не само сензационна хроника от двора на династията Валоа, но също така увлекателно повествование, което намира отражение в творбите на художниците Вато, Буше и Фрагонар. Информация от Брантом е черпена с възхищение от Александър Дюма и Проспер Мериме; Балзак използва теми за своите "Страшни разкази", а Стефан Цвайг и Хайнрих Ман ще му отдадат почит.

Традицията започнала от Брантом продължава през Стендал до Марсел Пруст и достига до Хенри Милър и Чарлз Буковски. Неговата вечна скандална проза "Галантните дами" е химн на плътската любов, но също така разкритие относно мисията на свободния човек сред един неприемлив свят. Вселената сътворена от Брантом е населена с богини под бремето на нашите вътрешни чудовища описани от Маркиз дьо Сад και Аполинер. Преводът на неговото произведение ще бъде откровение както за младото поколение, така и за възрастните читатели.