Пещера

Една от най-вълнуващите легенди, свързани с историята на Пещерската котловина, е тази за Перистера - сестрата на скалния гълъб. От нея произлиза едно от предположенията относно името на града, а и днес в някои гръцки карти можем да срещнем Пещера изписана като Перистера.

През 13-11 век преди Христа в планината Родопа избухва бунтът на тракийското племе беси, воден от жрицата Вологез. Причина за въстанието става заграбването на светилището на Дионис, което римляните предоставят на по-покорните одриси. Срещу бунтувалите се траки начело с легионите стоял самият проконсул Луций Корнелий Пизон. Неравностойната битка продължава повече от две години. Въпреки упорството си, крепостите на бесите падат една след друга. Накрая остава само последната планинска твърдина – вероятно Бесапара, митичният център на бесите. Легионерите я обсаждат повече от месец; защитниците намаляват числено и запасите им постепенно свършват.

В една есенна вечер над зъберите прозвучали древни тайнствени напеви и последните защитници полетели в бездната. Ярките им одежди разперили криле над Родопа като птици – горди и непобедими. Най-напред през зъберите преминала дъщерята на Вологез, чието име е останало неизвестно през хилядолетията.

Тя била наречена Перистера - гълъбът, както я именували римските войници при вида й – потресени от саможертвата и храбростта на тези благородни траки.