Времеубежище (твърда корица)

"Романът 'Времеубежище'.

Как реагираме, когато усетим, че светът около нас е коренно променен и нищо не остава същото? Какво се случва, когато осъзнаем, че бъдещето ни е загубено? В този момент влизаме ли в убежището на спомени от миналото? Имаме ли възможността да изберем собствената си история или тази на страната, в която живеем? Какво става, когато „вирусът на миналото“ ни нападне и как успяваме да се справим с това.

Георги Господинов сякаш предвиждаше онова, което само преди няколко месеца изглеждаше немислимо.

С произведението си „Физика на тъгата“, той улови две основни чувства днес – тъга и емпатия; а сега 'Времеубежище' ни кани да разгледаме света от вчера и утре. За дома и клиниката в нашия свят. Отново срещаме познатия Гаустин, който тук поема контрола над обстоятелствата. Този герой преминава през времето като река и е посветил живота си на мечта - да лекува чрез миналото. Неговият проект за лечение с историите от миналото става убежище за тези, които са загубили паметта си.

Какви граници може да достигне тази мечта или обсесия? Колко много спомени може един човек да носи? В началото ставката е една клиника; към края – цял континент. Ще видим какъв живот водят хората във възстановки; какво би станало при едно априлско въстание в Борисовата градина или ако сутрин се окажем марширувайки пред мавзолея. Къде можем да намерим обучение за “статисти за революции” в София? Романът пътува между Цюрих, София, Виена, Сараево, Бруклин и още много места и времена. Страшното и смешното вървят ръка за ръка в текста; има моменти както забавни така и стряскащи.

За човек със слабост към света от вчерашния ден този роман не беше лесен опит – той поставя край на една мечта свързана с миналото или понятието му.

Пишех (с трепет) относно смесването на различни времена ,когато личната памет започне свойте приготовления за заминаване . Темите включват новата обсесия на Гаустин ,както дискретното чудовище наречено "минало", което идва право към нас .

За времеубежищата , които строим ,когато настоящето вече не представлява дом."