Златната утопия

Няма нова епоха, която да не обявява началото на Златния век. Например, Великата френска революция провъзгласи идеалите за равенство и братство между хората, а американската революция се похвали с освобождаването на робите. Октомврийската социалистическа революция пък акцентира на справедливостта. Нашата „демократична“ революция обещаваше изобилие от богатства и почивки на екзотични места като Малдивите. Всички тези надежди бяха насочени към близкото бъдеще, но то оставаше само една далечна „светлина в тунела“.

В контекста на Новото време архаичната страна на Златната утопия не се намира в бъдещето, а по-скоро в безсмъртието — един паралелен свят извън нашия. Тази територия е отделена от познатия ни живот чрез студ или жега и недостъпни планини; често тя съществува върху острови като Хиперборея, Етиопия, Беа и Авалон. Само избранниците на боговете могат да я населяват – те са душите на аристократите — герои във лов и битки.

Характеристиките на този свят често се описват негативно спрямо живота тук: там няма нито студено време, нито горещини; хората не изпитват завист или конфликти, не боледуват или работят; земята сама ражда три реколти годишно и златото служи не за забогатяване, а има духовно значение. Тракийският бог Залмоксис уверявал своите последователи в безсмъртие както за тях самите, така и за техните потомци — те ще живеят щастливо в страната му. За да убеди вярващите си в истинността на учението си, той построил подземен дом и след три години излязъл от него. Всяка утопия започва с лъжа...