История на българското изобразително изкуство

„История на българското изобразително изкуство” е непубликуваната творба на видния изкуствовед Кирил Кръстев. Той посвещава целия си живот на нея, събирайки информация в хиляди страници, но така и не успява да я обедини в завършено проучване.

Години след неговата смърт Иво Милев поема задачата да осъществи това, като преглежда всички архивни материали на Кръстев и от тях изгражда цялостната картина на българското визуално изкуство от древността до края на ХХ век.

Кирил Кръстев (1904-1991) остава една от най-забележителните личности в българския художествен свят през почти седемдесет години. Завършва естествени науки в Софийския университет през 1930 г., а по-късно специализира във visual arts in Paris. Започва своята кариера като поет, но постепенно се утвърджа като есеист, литературен критик, публицист и специалист по изобразително изкуство. Някои от най-известните му произведения включват „Спомени за културния живот между двете световни войни”, „Пикасо”, „Микеланджело”, „Сирак Скитник” и др.

„В контекста на историята на литературата досега не е било извършвано подобно проучване относно художествения процес в пластичните изкуства – архитектура, скулптура, живопис, графика и приложни или декоративно-монументални искусства.”
Кирил Кръстев