Смесеният език на виенските българи

В монографията се анализира езиковата практика на българската етническа общност в Австрия, която е предимно билингвална. Във Виена българите обикновено използват разговорната версия на книжовния български (или мезолект) помежду си. Как стари, така и нови имигранти в австрийската столица често притежават добра професионална квалификация – включително бизнесмени, дипломати и специалисти от сферата на изкуствата, науката и образованието като ученици, студенти и научни работници. Междинният език във Виена проявява характерни черти основно чрез лексикалните особености, тъй като те са най-податливи на чуждоезиково влияние. Фонетичните и граматичните аспекти също са налице, но имат второстепенна роля и преимуществено книжовен характер. Немските транзитиви в речевото поведение на виенските българи се делят на два вида: интерференти (основни) и прекодирания. Първият тип има предимно лексикално значение и частично променя българския код, докато вторият тип носи главно лексикално-синтактични характеристики и напълно изменя кода – той започва с български структури и след превключване завършва с немски елементи. Смяната на кода настъпва доста често след определени думи, наречени "сигнализатори". Резултатът от взаимодействието между различните компоненти на домашния език и немските транзитиви представлява разнообразна лингвистична смес, която може да бъде определена справедливо като смесен език.