Сме ли смели?

**Смели ли сме и какви глупости се въртят**

КАКВО СИ МИСЛЯТ ХОРАТА

Размишлява Рунтавелка –
дали звездите са лешници?
Зайо остава все така настоятелен –
слънцето е златна зелка.

Не! Това е опашка... скъсана! –
отговаря Лиса и се укрива.
А може би звездите всъщност са пчели,
защото Мецана не заспива навън.

Кирил Кадийски е роден през 1947 година в Кюстендил. Завършва руска филология през 1971 година. Работи в литературната редакция на Радио София, а по-късно и в издателство „Народна култура“. От 1990 година е издател на „Нов Златорог“. Той е поет и автор на есета, член на българския П.Е.Н.-клуб, кореспондент на френската академия „Маларме“ и един от основателите на движението "CAP A L'EST" за франкофонни поети (в Братислава, Словакия).

Кирил Кадийски има множество публикации като: „Небесни концерти“ (1979), „Ездач на мраморни коне“ (1983), „Пясъчно време" (1987), „Перо от феникс и други стихотворения“ (1991), „О кой“ (1994), „Поезия“ (1995), “Вечеря в Емаус” (2000) ,„Смъртта на бялата лястовица и тринайсет нови сонета” (2001), “Green” (2002) ,„Черепът на Йорик и други стихотворения" (2004). Той превежда произведения от френските автори Вийон, Молиер, Бодлер, Верлен, Маларме, Рембо Аполинер; както и от руски - Тютчев, Бунин Блок Волошин Пастернак. Освен това той съставя уникалната книга с палиндроми в българската литература наречена "Още нещо", както и антологията "От Вийон до Виан". Неговите творби са публикувани във Франция(9 поетични книги ), Испания Гърция Сърбия Румъния.

Стиховете му са преведени из различни езикови групи включително английски немски италиански полски словашки унгарски руски белоруски украински турски македонски. Кирил Кадийski носител е на много престижни награди сред които: Украинската награда "Иван Франко", румънската "Голямата европейска награда за поезия" ,френската "Макс Жакоб".