В търсене на Бог

Човекът е единственото същество, което не се задоволява само с естествени условия. Той създава свои собствени реалности – нови светове, далечни места и въображаеми конструкции. Отвъд нашия свят са мъртвите, демоните и боговете. Бог живее в абсолютното и непонятното.

Една от най-сложните задачи е да бъде изобретен език за комуникация с отвъдното. Например, ритуалът представлява сложно разработен език за взаимодействие с надприродните сили. Молитвата може да се разглежда както като жанр, така и като специфичен вид реч, отправена към небесната закрила.

Книгата на Кирил Аврамов предлага опит за такъв диалог. Неговите стихотворения изследват дълга история на общуването с отвъден свят – езически практики, различни религии и самата структура на свещеното; те подчертават сложността на нашето битие като „същества със недостиг”. За да запълним празнотата в себе си или просто за да я осъзнаем по-добре, ние постоянно предприемаме това странно и сладостно стремление към неизвестното.

Модерният човек проявява самоувереност и агресивност; той може да обяви Бога за мъртъв, но това не го прави по-жив. Постмодерният индивид пък страда от липса на фокус и изпитва трудности със своите желания.

Затова въпросите ще продължават да идват при нас, а надеждата винаги ще търси опори, посоки и персонификации. Каквито и ситуации да настъпят, нуждаем се от спасител. Именно това спасение – извличането ни от бездната на забравянето – наричаме смисъл. Бог олицетворява нашата потребност от смисъл; Той не има нужда от доказателства - сами ние сме доказателството за Него.

Според тази книга Бог символизира необходимостта ни от Божествено присъствие; будейки пределно отвъден ,Той може да бъде открит в дълбините на човешкото сърце.

Бог е в основата на вярата и периферията на неверието.

Валери Стефанов