По следите на Велчова завера

Книгата представя редица малко известни и непознати факти относно Велчовата завера. Нейният автор е общественикът и писател Николай Иванов.

Тази публикация е създадена по повод 180-годишнината от събитието на Велчовата завера.

Изданието „По следите на Велчова завера” разкрива неясни детайли и личности, свързани със събитията през 1835 година. Информацията в него е резултат от десет години изследвания в село Тодювци, което включва 12 махали, като жители от четири от тях са участвали в самата заварка. Един интересен аспект е животът на Йордан Кисьов, който се смята за предател във връзка с Велчовата завера.

„Намерихме негови записки, които показват признаци на разкаяние. Оказа се също така, че той е първият крадец на артефакти в голям мащаб. Негови слуги са успели да откраднат значителен жертвен камък от Никополис ад Иструм, който бил поставен пред дома му. В онези времена чорбаджиите често яздели коне върху написан камък”, споделя Николай Иванов.

В книгата освен множество спомени и цитати има и писмо, преведено от проф. Мария Спасова. То представлява донос от гръцки владика и описва какви ли не имена дават на заговорниците. Писмото било адресирано до българите в Разград и свидетелства за стремежа на гръцкото духовенство да бъде подчинено на властта, коментира проф. Пламен Павлов.