Анималистиката на Емилиян Станев

Книгата представлява първи опит за анализ на философската система, разработена от Емилиян Станев.

Въпреки че основното внимание е насочено към ранната анималистика на автора от 30-те и 40-те години на XX век, както и към специфичния философски заряд в образа на животното, изследването обхваща целия творчески път на Станев. За пръв път се акцентира особено върху по-късния му период през 70-те години (известен като „последни разкази“), който демонстрира дълбока ангажираност с глобалните проблеми на времето си и служи като опит за морална философия свързана с науката.

По-късният Станев систематизира идеи, които неговият ранен анималистичен стил е реализирал инстинктивно и до известна степен несъзнателно в своите произведения относно природата и животните.

Изследването включва също немския философ Хайдегер, поставяйки го в контекста на Източната мисъл (Дао) и схващането за природата и битието, което е близко до вижданията на Станев.