Туризмът в ерата на качеството

Трансформацията от старата икономическа ера към новата е процес на преминаване от производството на стоки към осигуряването на основни услуги, а след това към превръщането на човешките взаимоотношения в стока, за да се стигне накрая до продажбата на културни преживявания.
Все по-голяма част от културната сфера, нейните природни чудеса, катедрали, музеи, дворци, паркове и фестивали са преобразувани в различни форми на културна продукция, чието предназначение е не само да образова и просвещава, но и да забавлява и развлича. Културното производство представлява последния етап в капиталистическия начин на живот, чиято съществена задача винаги е била да включи колкото е възможно повече човешки дейности в областта на търговията.
Голяма част от търговските дейности в бъдеще ще включват продажбата на културни преживявания като услуги, вместо на традиционните промишлено произведени стоки. Прочутите градове и паркове, туристическите центрове за забавления, професионалните спортове и състезания, хазартът, музиката, филмите, телевизията, виртуалните светове на киберпространството и всевъзможните забавления, създавани с електронни средства, бързо се превръщат в центрове на една нова икономика, в която се търгува с културни преживявания.
Транснационалните медийни компании с комуникационни мрежи, покриващи света, проучват местните културни ресурси във всяка точка на планетата и ги предлагат опаковани като културни стоки и забавления. Най-богатата една пета част от световното население сега изразходва за културни преживявания такъв процент от дохода си, какъвто и за закупуването на промишлени стоки и основни услуги. Реално погледнато човечеството преминава в т.нар. "икономика на преживяванията", представляваща свят, в който личният живот на всеки човек става на практика обект на търговски пазар.
Другата съществена особеност на новата икономическа ера са високите изисквания към качеството не само на стоките и услугите като резултат от човешкия труд, а и на всички страни на производството и обслужването, на възпроизводствения процес, на цялостното развитие на човека и на неговите преживявания.
Туризмът се развива в силно конкурентна международна среда. Въпреки че цената на туристическия продукт все още е един от факторите, влияещи върху покупката на туристите, постоянно нараства и значението на качеството в избора на дестинация и вид на почивката. Ако едно предприятие иска да остане конкурентоспособно, то трябва да концентрира вниманието си върху клиентите, които изискват все по-високо качество и пакетни почивки, ориентирайки се към краткотрайни престои и неизвестни дестинации.
Проблемите за качеството в туризма са не само сложни и многоаспектни, но и изключително актуални. В това ни убеждава самата обществена практика и опита на страните, изградили своето благосъстояние благодарение на развитието на туризма. Специалистите са единодушни, че главната движеща сила на това развитие е била качеството на туристическия продукт. Борбата за оцеляване наложи на туристическите предприятия да се ориентират към политика, в която главните усилия са насочени към постигане и осигуряване на все по-високо качество на предлагания продукт при относително намаляване на разходите. Провеждането на тази политика осигурява не само сигурни и трайни успехи на пазара, но и висока рентабилност на стопанската дейност. С други думи, качеството на туристическия продукт се превърна в основен фактор за конкурентоспособност, за икономическо укрепване и преуспяване, за устойчиво и балансирано развитие на икономиките.
Настоящата монография е опит да се изяснят проблемите на качеството в туризма, а там, където е възможно, и да се предложат решения. Техният анализ показва, че се налага селекция и потвърждава значението на три групи проблеми.
Първата група са теоретико-приложни проблеми за туризма, свързани с понятийния и терминологичен апарат, състоянието и развитието на туризма и неговата теория. Специално внимание е отделено на туристическата дейност и на особеностите на туроператорската, турагентската, хотелиерската и ресторантьорската дейност. Обект на изследване са също така технологията на туристическата дейност, новите технологии и качеството на туристическия продукт.
Втората група са теоретико-методологичните проблеми на науката за качеството, обхващащи предмета, метода, методологията, теорията, взаимодействието й с други науки и развитието й. Тази наука има за предмет на изследване качеството на фрагментите на действителността. Нейната цел е да осигури обективни знания за качеството на живота, труда и неговите резултати. Тя се постига чрез съвкупност от унифицирани операции, характеризиращи прилаганите методи. Структурата и логическата им организация дават представа за методологията на науката за качеството.
Обстоятелството, че тази наука създава нови знания, изисква да се отбележи, че в най-развита форма на организация те съществуват в теорията. Като система от научни знания теорията съдържа понятия, закони, принципи и хипотези, които дават възможност за описание и обяснение на явленията, свързани с качеството. Науката за качеството обаче не се изчерпва с тях - тя включва и други комплекси от знания. Те в немалка степен са формирани от миграцията на понятия, хипотези и закони между тази наука и останалите научни области, които характеризират нейното междунаучно взаимодействие. То играе важна роля за развитието на науката за качеството и преминава под знака на реконструкцията на едни или други методи и търсенето на нови научни принципи.
Третата група проблеми са приложни и се отнасят за формирането на качеството, за неговите критерии, оценката и управлението му. Опитът да се интерпретира идеята за формирането на качеството е колкото съблазнителна, толкова и трудна задача. Главното в нея е процесът на формиране на качеството на продукта да се постави на системна основа и самият той да се разглежда като сложна, развиваща се система. От друга страна, не е случайно, че в центъра на вниманието на различните направления на съвременната методология е и проблемът за квантифицирането на обекта на изследване. Той заема важно място в науката за качеството и по-специално при оценката на качеството на продукта. Издигат се различни, нерядко алтернативни схващания за неговото решаване. Общият извод обаче е, че много от решенията, които се предлагат, са неприемливи.
През последната година проблемът за управлението на качеството е предмет на редица изследвания. Характерното за тях е, че се предприемат с оглед на дадена конкретна дейност или отрасъл на производството или обслужването. Експлицирането на това управление като общо-научен методологичен проблем не е обект на изследване, въпреки че е доминиращо в теорията и методологията на квалитологията. Нашият опит е да се реши този проблем върху механизма на стопанската политика, което дава възможност да се конструират пазарно ориентирани системи за управление на качеството.
До голяма степен недостатъчната разработеност на посочените проблеми се обяснява с тяхната сложност и многостранност. Като изтъкваме това, имаме предвид, че тези проблеми, и особено теоретико-методологичните, не са имали статуса на предмет за самостоятелно изследване. Нищо или почти нищо съществено няма по въпроса за предмета, метода, методологията, теорията, междунаучното взаимодействие и развитието на науката за качеството. Това се дължи на обстоятелството, че вниманието на повечето от най-изтъкнатите учени и специалисти, занимаващи се с проблемите на качеството, е насочено преди всичко към реализирането на прагматични цели и задачи.