Балкански случки, войни и легенди

Ние сме балканци, свързани от обща история и лични митове. Дори в XXI век продължаваме да поставяме нови граници в югоизточния ъгъл на обединена Европа. Имаме затруднения с миналото и конфликтите. Затова без желание за окончателна истина съпоставям последната война в Босна с различни други кървави конфликти от нашата история – както стари, така и по-нови. Изтъквам някои забравени моменти от миналото ни. Някои твърдят, че историята е лош учител, но според мен проблемът е у учениците - ние често повтаряме грешките си. Това, което не сме усвоили навремето, компенсираме чрез "извънкласни занимания" - на площади или бойни полета.

Велко Милоев

Авторът е бивш журналист, който през последното десетилетие работи като международен наблюдател по мира и демокрацията в Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово. Той е написал книгата "Салата от глухарчета: Босна между две войни" (1999), която комбинира анализа на въоръжените конфликти в бивша Югославия с личните истории на хората и размисли относно битовете им.

За себе си авторът казва:
(Из книгата)

Аз съм евроориентиран балканец — българин. Въпреки това не мога да кажа, че обичам всичко родно; природата ми е скъпоструйна, особено чистата природа, но територии или квадратни километри не предизвикват любов у мен. Не умея силно да мразя или обичам — дори самата омраза се опитвам да анализирам вместо просто да я ненавиждам. Все пак смятам себе си за патриот; написах тази книга именно защото ми пука как живеят хората тук — независимо дали става дума за световен рай или балкански ад... Моята душа няма нужда от утеха във възможностите на древността; народите обаче имат такова стремление.

От предговора към книгата
През 2006 година един балкански тим участва за първи път във финалите на Световното първенство по футбол след разпадането му като държава… На 3 март получих карта на Велика България със своя вестник; загубих чувството си за реалност при голям митинг... След време Фюрерът стана втори на президентските избори...

Написах тази книга защото споделям усещането ни като пленници на общо минало с множество легенди около нас—за непрекъснато чертане на нови граници вследствие етнически конфликти… Балканската историческа картина показва много противоречия – всеки народ има свои версии.

Кога ще сложим край?
Равносметката изглежда ясна - не сме пропуснали шанса да воюваме под знамената! Но имаме два положителни аспекта: българите никога не са извършвали масови изтребления спрямо "другите". Второ – до момента нямаме въоръжени сблъсъци след падането на системата.
Обаче потенциал все още съществува…

Как можем?
Трябва да спрем самообвиненията към света… Да осъзнаваме ограниченията пред историческия ни избор… Вместо колективно вайкание може би малко индивидуално чувство за срам би било полезно.
Можем ли най-накрая ясно оценим ситуацията?

За автора
Велко Милоев e роден през 1956 година в София и завършил инженерство; работил е над десет години като журналист....