Уинстън Чърчил и Балканите

Неуспехът на балканската стратегия, предложена от Чърчил по време на Първата световна война, и неговото осъзнаване за ограничените му възможности да реализира своите идеи, са причина за критиките към него относно невъзможността им. Тези обстоятелства влияят и върху поведението му през Втората световна война. Следва да се отбележи, че в контекста на изграждането на образа му за Балканите моралните аспекти не играят значителна роля, независимо от мнението на защитниците му. За Чърчил концепции като правота и неправота, национално самоопределение и потисничество, тирания и демокрация представляват просто лозунги, които той използва манипулативно. Самият той признава способността си лесно да приема това, което е изгодно за него. Прилагането на този подход става очевидно в случая с Балканите.