Прабългарски и тракийски следи

Евгений К. Теодоров е един от най-значимите български специалисти по фолклор. Той представя многобройни аргументи в подкрепа на теорията относно местоположението на гробницата на кан Омуртаг, която вече над сто години привлича вниманието както на учените, така и на широката общественост, въпреки че все още остава нерешена загадка. В своето задълбочено изследване Теодоров анализира преданията, легендите и обичаите на алианското население в Североизточна България и установява значимостта на образа Демир баба, който носи културни слоеве от различни исторически периоди.

Диана Гергова е международно признат археолог. Нейните находки потвърдиха стабилността на основите на каменната сграда при текето „Демир баба“, които лежат върху свещени олтари от важен тракийски храм и масивни прабългарски култови структури. Това повишава стойността на мюсюлманската светиня Демир баба теке като пазителка на древните цивилизационни традиции. В близост до текето е открито прабългарско болярско селище, а също така е идентифициран древният религиозен център Даусдава. Изследванията разкриват интересни аспекти от космогонията на траките, чиито влияния са достигнали дори до скандинавските земи.

В предговора се отбелязва наличието в Североизточна България както тюркоезични групи, така и специфично българско население с уникални регионални характеристики. Тези общности будят интерес у учени от страната и чужбина още от края на 19-ти век; проучват се техният произход и материалната им култура чрез етнокултурни сравнения с чувашкия народ. Установяването следи от прабългарска култура сред някои от тези групировки показва нуждата да бъдат разгледани корени датиращи много назад във времето.

Съществувалият травматичен опит след възродителния процес прави чувствителността към тематики свързани със старите традиции особено висока; мнения или документи изказвани през първата половина XX век понякога се оспорват като "новаторски" заради политическите контексти тогавашното време налагащи определени интерпретации върху историята.

През 1953 г., Етнографският институт при БАН започва програма за изучаване фолклора и живота в Лудогорието сред турскоезичното население там; Евгений Теодоров работеше основно по словесния фолклор (предания) но проявяваше интерес към паметника Демир баба теке.

Основните му научни занимания са насочени към анализа развитието историко-генетичното наследство в българската народна песен; той използва термина "песенни разкопки", за да обозначава сложната работа по разкриване пластовете влияние между стари вярвания и новини адаптации спрямо социалнополитическата реалност.

Трудът му “Български народен героичен епос” очертава как променящият се контекст водел до модификация изображения в песни - явление наречено анахронизъм според него представлявал важно движение напред в развитие жанра.

Изключително ценна негова монография “Древнотракийско наследство…” демонстрира как контактът между различните науки може да помогне за задълбочаване разбиране метафизиката корелацията между различните культурологичние течения – това старателно проучване потвърди неговото виждане къде именно херос фигурирали не само богове но духове почитали прадедите ни.

Като част успех имал проследяване досега неизвестной информация о мюсюлманската линия взаимодействие извеждайки паралели демистифицируйки видими остарели мисленe формулировки твърдейки че този подход би могло да предоставя нов прозорец стремейки сме повече интегрирани знание величината взаимствано разнообразие минало нашої колективної душі…

Работайќи поддръжка теории удостоверило самостоятелен растеж последователносц структурное значение всякой конкретный элемент заглавляющает собственную природу своеобразного фактора работы вплоть непосредственно изменениями переданных знания через поколения — эти усилия вполне позволяли нам более глубоко осознавать человеческую натуру полных масштабах её существования…