Прабългарски и тракийски следи

Евгений К. Теодоров е един от най-изтъкнатите български фолклористи. Той най-многостранно обосновава хипотезата за местоположението на търсената гробница на кан Омуртаг, която повече от век вълнува умовете на учени и на широк кръг интересуващи се, макар че този въпрос все още е неразрешена загадка...Е. Теодоров включва в комплексния си анализ изследвания върху преданията, легендите, обичаите и вярванията на алианското население в Североизточна България. Той показва, че Демир баба е богат фолклорен образ, съхранил културно-исторически пластове от различни епохи.

Диана Гергова е археолог с международен авторитет. Нейните разкрития потвърждават, че основите на каменната сграда на текето „Демир баба“ са непоклатими, защото са стъпили и върху свещените олтари на значимо тракийско светилище, и върху солидните каменни блокове на внушителна прабългарска култова сграда. Това многократно повишава значението на мюсюлманския паметник Демир баба теке, като го прави носител на традициите на древни цивилизации. Близо до текето е открито прабългарско болярско селище. Идентифициран е древният религиозен тракийски център Даусдава. Показани са интересни моменти от космогонията на траките, чиято култура си е проправяла път през Европа изненадващо далеч - до скандинавските земи.


Предговор

В Североизточна България съществуват групи от тюркоезично население, както и групи от българско население със специфични за тях регионални особености. Тези общности са привличали интереса на наши и чужди учени и са били изследвани спорадично или по-системно още от края на XIX век. Изказвани са различни мнения относно произхода им, проучвани са елементи на материалната и духовната им култура, правени са етнокултурни паралели с чувашите. Установявани са съществени следи от прабългарска култура у някои от тези общности. Някои изследвания навлизат още по-дълбоко назад във времето, за да проследят и елементи от значително по-отдалечена древност, каквато е в случая тракийската.

За съжаление травмата от възродителния процес в Североизточна България (както и навсякъде другаде в страната ни) е твърде силна, а чувствителността към изводи и констатации, свързани с по-ранните традиции, с прабългарската, а и с тракийската проблематика, е особено изострена. Стига се до абсурда, мнения на учени, изказани в първите десетилетия на XX век, или пък документи на духовната култура на алианското население, датиращи от средните векове, да се обявяват за „творения“ от времето на възродителния процес! Преодоляването на този синдром колкото е възможно по-бързо е повече от необходимо, защото той не само пречи на обективното научно изследване, но ощетява и самото население, тъй като ограничава представянето на неговата културна традиция в цялото Ј богатство, многообразие, пълнота и древност. Рязкото разграничаване на култури и цивилизации е изкуствено създаден модел. Няма голяма култура, която да не е била обогатявана от докосването до съвременните Ј култури, или такава, която да не е пронизана от мъдростта на изживяното в хилядолетията преди нейното формиране.

Разкриването на следи от по-ранни култури и вярвания в материалната и духовната култура на част от мюсюлманското население в Североизточна България не накърнява неговите интереси. Обратно, то го свързва с тези общочовешки ценности, в чието създаване и съхраняване това население има своя принос, и му позволява да се чувства част от традициите на земята и обществото, в които живее, върху основата на общокултурните ценности.

През 1953 г. Етнографският институт с музей при Българската академия на науките приема програма за проучване фолклора и бита на турскоезичното население в Лудогорието. За тази цел от Института са командировани Евгений Теодоров, Иван Коев, Васил Маринов и фотографа Зарко Димитров. Теренната им работа е главно в селата Севар и Глоджево, Кубратско (Разградски окръг). Севар е изцяло с алианско население. Евгений Теодоров съсредоточава усилията си върху словесния фолклор (предания и легенди) и обичаите на алианите (къзълбашите). В полезрението му попада и един интересен паметник на мюсюлманската култура - Демир баба теке.

Основната част от изследванията на изтъкнатия български учен Евгений К. Теодоров (1903 - 1980) в областта на фолклора са свързани с историко-генетичен анализ на народното епично творчество. Той разкрива културно-исторически наслоения, които говорят за древнотракийско и прабългарско наследство в българската духовна култура. Теодоров работи в диахронен план. Дълбочинното времево сондиране в пластовете на фолклора той метафорично нарича „песенни разкопки“. Този нелек анализ се изявява особено в книгата му „Български народен героичен епос“ (1981). Е. Теодоров разкрива културно-историческите пластове, отразени в нашия героичен епос като резултат от развитието на народната песен във времето, като стремеж на безименните творци да актуализират песенното съдържание с оглед на новата обществено-политическа действителност. Така се явява преизграждането на образи и мотиви в песента, резултат на което са често срещащите се в епичните песни анахронизми. Теодоров формулира принцип на историческата конкретизация и показва, че той е основна движеща сила в развитието на народната епична песен. Като изследва стадиалната структура на българския народен епос, той открива три основни пласта, които условно нарича митичен, феодален и народностно-борчески.

Тъй като изворовият материал често е твърде оскъден за обосноваване на едни или други твърдения, Теодоров въвежда метода на комплексния анализ - съпоставяне на данни от различни научни области: фолклор, археология, история, лингвистика, митология, етнография. Плод на висока ерудиция и изключително трудоемко интердисциплинарно изследване е монографията му „Древнотракийско наследство в българския фолклор“ (1972; 1999). За Евгений Теодоров тракийският конник (херос) е централна фигура в култа към мъртвите у траките; херосът не принадлежи на божествен пантеон, какъвто траките не са имали, а олицетворява анонимно духа на прадеда, когото те са почитали като закрилник. Е. Теодоров показва връзката между основния тракийски култ и култа към св. Георги у българите. За тази цел подробно е разгледана цялата обичайно-обредна система на пролетния празник Гергьовден, като са използвани и щателните теренни проучвания на автора в различни райони на страната. Разкрита е дълбоко народната същност на празничните практики, обосновани са техните древни езически корени и по-късните влияния на християнската църква.

Настоящият труд разширява кръга на научните изследвания на Евгений Теодоров с разкриването на древнотракийски и прабългарски субстрат в образа на фолклорния герой на Лудогорието Демир баба. Предлаганото издание на „Прабългарски следи във фолклора на население в Североизточна България“ (първата част на настоящата книга) включва проучванията на Теодоров върху словесния фолклор, обичаите и вярванията на алианското население в Добруджа. Съпоставката на някои празници, вярвания и елементи от везбената орнаментика на алианите с данни от духовната и материална култура на чувашите (потомци на волжските българи) открива поразителни сходства.

Съществена част от записания през 1953 г. от Е. Теодоров материал са предания и легенди. Теодоров установява, че основната част от словесния фолклор на алианите в Лудогорието е свързана с Демир баба. Той успява да получи и превод от староосмански език на един от малкото преписвани на ръка и съхранени от няколко къзълбашки семейства екземпляри на фолклорния сборник „Книга за родното място и чудесата на Демир баба“. Въз основа на анализ на събрания лично от него и на публикуван материал, Е. Теодоров убедително показва, че образът на Демир баба е резултат от многопластова контаминация, формирана във времето. Движещата сила на развитието на образа е отново принципът на историческата конкретизация. В Демир баба от преданията и легендите са отразени черти, характерни за епохата на митологичното мислене; в него се съзират и делата на български владетел от IX век. Е. Теодоров обосновава и становището си, че в случая Демир не е име, а прозвище („Железният“).

През 1953 г. Е. Теодоров извършва и специални наблюдения и проучвания във връзка с текето Демир баба, Разградско. Текето е алианска светиня и се намира на няколко километра от с. Свещари, Разградско. Тръгнал по следите на преданията, Теодоров стига до предположение, изказано най-напред от К. Шкорпил, че търсената гробница на кан Омуртаг с голяма вероятност може да се е намирала на мястото, където днес е манастирът (текето) Демир баба. Това схващане е било и продължава да бъде предмет на дискусии. Във всеки случай Е. Теодоров предлага най-пълна обосновка на тази хипотеза. За първи път той привлича и фолклорен материал в своето изследване и прави съпоставителен анализ на всички приведени до тогава аргументи, като добавя и нови. Предлага и по-обстойно тълкуване на Търновския надпис на Омуртаг.

През 1972 г. чрез геофизични (магнитометрични и електрични) изследвания са получени сигурни данни за наличие на следи от архитектурна организация на по-стара сграда, различаваща се по план от тази на тюрбето (мавзолея). По-късните археологически изследвания потвърдиха, че мястото, на което е построено текето, съдържа следи и от предходни култури - тракийска, трако-римска и ранносредновековно-прабългарска. Като цяло, това е известен исторически модел. Топографски значими или подходящи за култови практики места често се отличават със своята многопластовост. Културното многообразие през хилядолетията е тази черта, която прави особено значим един обект. Докосванията на напластявалите се култури е един въпрос, който има огромно значение за разбирането изобщо на развитието на човешката цивилизация и проследяването приноса на отделните култури, които я съставляват.

Районът на Североизточна България и особено проблематиката на Демир баба и текето, носещо името му, са изключително важна тема именно заради възможността процесите да бъдат свързани с конкретни етноси и религиозни вярвания, с приемствеността на философски виждания и културно поведение между няколко народи, дали значителен принос в развитието на човешката цивилизация във времето, когато тяхна земя е България - тракийската, прабългарската, славянската.

Интердисциплинарните проучвания в годините след като Е. Теодоров вече не е сред нас, археологическите разкопки, обрисуваната нова археологическа картина в района на текето Демир баба, сега Национален историко-археологически резерват „Сборяново“, както и редица нови изследвания върху културата и идеологията на траки и прабългари в Североизточна България, са една достойна илюстрация на неговите вглъбени изследвания. Археологическите открития показаха, че диалогът с Е. Теодоров във времето продължава. Разкопките в двора на текето Демир баба потвърдиха, че основите на каменната алианска сграда са непоклатими, защото са се облегнали и върху свещените олтари на тракийското светилище, вградили са и елементи на вероятно ранносредновековни български култови сгради, лежат върху утаени следи от ритуална дейност, оставени от няколко предходни култури, които са живи и днес.

Още много интересни неща вероятно би могъл да ни разкрие Евгений Теодоров за къзълбашите и за корените на тяхната народна култура. В научните му планове е влизало обстойно съпоставително проучване на обичаите и вярванията на алианите и един по-подробен анализ на съхранените у тях предания и легенди. Но не му стигнаха земните дни.

На новите данни, в конкретен и в общ план, които потвърждават и обогатяват с нови багри картината, която и научно, и интуитивно Евгений Теодоров видя и създаде, е посветена втората част на книгата.

Ръкописът и литературата в първата част са окончателно обработени от дъщерята на Е. К. Теодоров - ст.н.с. Светла Е. Теодорова. От нея в квадратните скоби са добавени литературни източници.

Представен е богат илюстративен материал, съхранен в архива на автора, от времето на научната експедиция на БАН в Лудогорието през 1953 г. Някои от заснетите тогава обекти вече не съществуват.

Вярвам, че тази книга ще запълни една празнина в нашата наука и ще направи по-широк кръг читатели съпричастни към все още малко изследвани проблеми на общобългарската материална и духовна култура.
Ст. н. с. Диана Гергова