17 цвята любов

Стихотворението представлява моята лична изповед. То успокоява сърцето ми, освобождава ума и предлага прошка. Не мога да обясня как се появява - внезапно нахлува, звучи в мислите ми и подтиква ръката да пише. Ако не бъде записан, той просто отлетява. В крайна сметка какво значение има, ако безследно изчезне? Нима е неразумие нашата лудост да служим на стиха, който ни буди през нощта или пее докато работим и ходим по улиците? Той не ни оставя на мира, докато не го изразим и не му дадем живот.

Не знам точно защо е така. Но осъзнавам, че моите поетични размисли са подобни на много други – неизказани и непознати за света. Сигурен съм, че мнозина намират своите неродени стихове в произведенията на другите автори; това им носи удоволствие или поне моменти на размисъл и утешение.

Желая прекрасни мигове на всеки един от вас, който реши да се потопи в моите любовни разкази.
Жени Костадинова